За учителската професия като призвание и мисия, лесно ли е да работиш с деца, обичаш ли ги като свои? – споделят учителки от детска къща „Попиващ ум” във Варна:

Здравейте, моето име е Петя – икономист по образование, учител по призвание, мечтател по душа. Неотдавна съдбата ме сблъска с Метода Монтесори. С всеки изминал ден се убеждавам, че Мария Монтесори е била абсолютно права, твърдейки, че проблемите на човечеството се коренят в образованието и че ако променим него, можем да постигнем дори Световен мир.

Прекрасно е да започваш всеки свой ден, знаейки, че днес ще имаш шанса да запалиш
пламъче, да вдъхновиш, да промениш света. Прекрасно е да работиш с млад, прогресивно мислещ, проактивен екип от хора, загърбили егото си и постоянно предизвикващи те да си още по-добър в това което правиш. Прекрасно е работодателят ти да не е твой „шеф“, а човек с кауза, умеещ да обединява, да изслушва и правещ и невъзможното, за да осигури условия за правилното прилагане на метода Монтесори.

Следвайки принципите на Монтесори методът, в Детска къща „Попиващ ум“ помагаме на децата да се научат не само да четат, пишат и смятат, а също и да взимат
решения, да правят избор, да решават проблеми. За да се случи всичко това определяща е ролята на средата, която всички ние – учителите в „Попиващ ум“ подготвяме с много
любов и внимание към най-малкия детайл. Всеки наш ден започва именно с проверка и подготовка на средата. След това посрещаме главните герои – децата  … и започваме
да ги следваме.

Да, точно така – ние следваме децата.

Те определят какво искат да учат днес и с какво искат да се занимават. Нашата роля е да ги наблюдаваме, да предизвикваме любопитството им, да им помагаме, за да могат да се справят сами дори и с най-трудната задача.

Милена Борисова: Денят ми е плътен, съдържателен и завършен, защото получавам категоричното потвърждение на най- смислената житейска философия, а именно – Предай нататък знание, преживяване и добро отношение винаги, когато минаваш по пътеката на Живота! Защо ли? Защото успехът на всеки един от нас стъпва върху постиженията на тези преди нас.

Янита: Смятам, че изобщо професията на учителя, работещ с малки деца изисква много търпение, разбиране, толерантност и разбира се любов към децата. В Монтесори ДГ учителят е повече помощник и приятел, отколкото обучаващ. Заедно с децата и ние, учителите, всекидневно преоткриваме красотата и богатствата на природата.

Аглика: Представете си ,че колегите –възрастните, с които работите са успели да преодолеят себе си и също като децата са се научили, да действат с прямота и чисти помисли за постигането на тази прекрасна среда. А освен това именно тук сте намерили и майка, която също като вас с години е опитвала да намери идеалното място за децата си и накрая го е създала с помощта на вдъхновяващ учител!

Ето това е „Попиващ ум“ за мен една постигната мечта! Работата на учител тук, тази динамична креативност и чиста любов ме карат да се чувствам като у дома! И мога да напиша още много и да ви дам емблематични примери от нашето ежедневие, но Монтесори децата и учителите знаем, че всичко се учи през собствения опит, така че елате и се уверете сами!