Варна има своята Алекс Петканова – Елица Катранджиева, която впечатлява с висок ръст, дълги коси и хипнотичен поглед. Дотук с приликите, защото Ели покорява света не с физическата си красота,  а със знания и умения. Вместо на модни корици и реклами, сме свикнали да я виждаме на събития за образование и кариерно ориентиране, на които представя най-добрите университети в Холандия, където самата тя е учила Счетоводство и Одит.

Привет, Ели! За нас ти си олицетворение на съвършенство и любов. Затова те избрахме за срещата ни на днешния празник. Как го правиш – това да съчетаваш работа, хоби, домашни задължения и игри с детето. Остава ли ти време за мъжа ти?:)

Много благодаря за милите думи! Наистина е доста трудно да успееш да съчетаеш всичко, но се получава с добър Time Management, четири тефтера и един много търпелив съпруг, който ме подкрепя във всичко. Относно Time Management-a ми, всичко ми е разграфено, под час, за да мога да си свърша нещата. Ставам винаги преди всички, тогава е моето време за кафе и тренировка, както и малко домакинска работа. Основните домакински задължения гледам да свърша през уикенда, за да ми е по-леко през седмицата.

И, да, имам 4 тефтера! За тези, които ме познават, знаят, че това е нещо нормално за мен.
Първият ми е Работният (който често подменям на 2-3 месеца, понеже пиша доста на хартия, малко Old fashion, но това съм си аз);
Вторият ми е за Личностното развитие, цели, достижения, 3 нови навика всеки месец…;
Третият ми е Домашният тефтер, в който записвам какви неща имам да свърша в нас, какви продукти разполагам (инвентаризация на дома), какво ще сготвя през седмицата, какво ще пазаруваме;
Четвъртият ми е Кулинарният и там записвам всички рецепти, които измисля. Рядко ползвам чужди рецепти, понеже винаги експериментирам и добавям нещо от себе си.

И да стигнем до мъжа ми: както казах, постигам всичко, благодарение на неговото търпение и любов. В нас няма мъжка и женска работа, всеки върши всичко. Трудно е да имаме време за себе си, когато сме с малко дете и нямаме баби в града, но тя е част от нас и си прекарваме времето тримата. Е, случва се да си грабнем някой уикенд само двамата, за да успеем да рестартираме малко!

Разкажи ни как се запознахте? От едно птиченце знаем, че май работата ви е свързала?

Тук може би съм ви подвела, защото се познаваме от 14 години.

В интерес на истината, аз си го харесах още, когато бях в седми клас: видях го в един вестник, защото беше спечелил конкурс за красота! Е, казах си тогава, този батко едва ли някога ще ме погледне. И така няколко години по-късно, в една дискотека съдбата ни срещна. И да, той е причината да не съм в Холандия, където бях да уча, но се върнах. И винаги ме питат: ама защо се върна? И отговора е да, заради него, да по любов. И така вече 10 години!

Как ще празнувате Свети Валентин?

Обикновено го празнуваме вкъщи, дори и в неепидемиологични условия. Приготвяме си хубава вечеря, запалваме свещи, не се различава много от останалите вечери, защото сме си казали, че всеки ден трябва да ни е Свети Валентин! Надявам се да ме изненадат с един куп палачинки за закуска! 🙂

Разкажи ни за Стефи, тя е плод на вашата голяма любов.

Стефи е дъщеричката ни, на две и половина години. Копие на баща си и по инат дори. 🙂 Много диво, игриво и темпераментно дете е. Трудно е да успееш да балансираш с времето между работа, домашни задължения, време за себе си и детето. Винаги има някой ощетен, най-често това съм аз 🙂 Опитваме се да ограничим гледането на телевизия, нямаме таблет и за сега няма да й купуваме. Има интерес към книги, който идва от нас вероятно, защото от бебе й четем приказки и тя вече ги знае наизуст и разказва. Ако се случи да пуснем клипчета/телевизия (каквото и да си говорим всеки го прави), то гледаме да са приказки, но от тези старите, с които ние сме израстнали. Държим много на спорта, така че се опитваме да балансираме: аз я уча на книжки, баща й на спорт.

Ти си работещо момиче, но си много отдадена и на дома и семейството. Как успяваш да релаксираш?

С една дума казано: трудно. Създала съм си ритуали: сутрин да си пия кафето на спокойствие, дори за 10 минути; през уикенда си открадвам по 1 час за себе си да чета или гледам кулинарни предавания. И гледаме да пътуваме, доколкото е възможно, защото дори смяната на обстановката ми действа различно. Голям фен съм на „Хюга“ и смятам, че наистина има какво да вземем от там за релакс. Започнах активно да спортувам и това също го броя към моята релакс зона. 🙂

Твоето хоби е кулинарията. Дай ни няколко бързи идеи за празника, с които да впечатлим любимия човек. Какво различно от мусака да му сготвим?:)

Обожавам да готвя и наистина това ми е бягство и релакс. Съветът, който искам да дам е да си приготвите храна, която ви е любима и на двамата, която рядко си позволявате и ви кара да сте много щастливи. Все пак…любовта на мъжа минава през стомаха! Това може да е суши, бургери, паста (можем да си позволим един ден без да сме на здравословно хранене). Аз лично съм ви подбрала нашите любими храни, които са тематични: нещо със сърца, нещо червено, нещо любимо. И разбира се… не може без бутилка червено вино!
Вижте рецептите в линка по-долу:

Готви с Ели за празника на любовта

Какво е за теб любовта?

Любовта е онова, което усещаш в стомаха си и няма как да объркаш! Може да е любов към семейството, любов към новата рокля, любов към детето, любов към мъжа ти, когато ти чисти колата, за да отидеш на работа, любов към храната…но най-важното е любов към себе си!

Имаш ли любимо любовно стихотворение. Ако да, ще се радваме да го споделиш с нас.

Може да изненадам много читателите с този отговор. Моето любимо стихотворение е „На прощаване“ от Христо Ботев. Знам го наизуст и много пъти, докато приспивам Стефи й го рецитирам.

Благодарим ти, за откровения разговор! Желаем ти всеки ден да ти е Свети Валентин и ще се радваме да ни гостуваш отново, за да ни разкажеш за зеленчуковата си градинка!