Днес в рубриката “Хората от Варна” ще ви запознаем с един млад учител, който избира да остане в България и преподава на децата с много хъс и любов. Той е от поколението на новите будители, и макар те да са малко, има много жадни за знание деца. Ученици, от онези които се връщат с медали от състезанията. Така днес, макар и по време на лятната ваканция, ще ви дадем един пример за добра спойка между учител и деца и за това колко е важно да се преподава с любов.

Здравей, Боби! Известен си като преподавател и ментор по програмиране. Кажи ни обаче, защо избра да останеш в България, вероятно доста твои състуденти са на запад.

Здравейте и честит празник! Аз също като повечето мои връстници преди време имах желание и амбиция за работа и живот в чужбина. Малката подробност беше, че бях запознат само с плюсовете на препитаването зад граница. Разбира се като млад и мотивиран младеж реших да пробвам. Е, пробвах… имах хубави моменти. 🙂 Важното е, че си отговорих на въпроса…, че не е задължително да си зад граница, за да си по-добре заплатен. Тогава проумях, че могат да се правят супер готини неща и тук – в България. Истината е, че всичко е възможно с достатъчно положени труд, търпение, постоянство и желание, без значение къде се намираш на земното кълбо. 🙂

Слушат ли те учениците ти? Всъщност разкажи ни повече, на какви възрасти са децата, които обучаваш?

Да, слушат ме. Не мога да се оплача от добра дисциплина в клас и извън него. В училище съм работил с деца от 7 годишна възраст (1-ви клас), та чаааааак до големите какички и батковци (12-ти клас).

Създаваш ли приятелства с децата или смяташ, че преподавателят трябва да спазва дистанция?

Абсолютно подкрепям твърдението, че преподавателят трябва да бъде близък с децата. Съдя и по себе си като бях от другата страна в училище – като ученик. Да бъда приятел с децата, с които работя е удоволствие и привилегия за мен.

Кога разбра, че програмирането те привлича?

Отначало нямах голям интерес в сферата, но след известно време имах възможност да помагам на деца при навлизането им в тази материя и първите им стъпки в програмирането. Тогава изпитах удовлетворение от това, което правя и така продължих да го правя.

Любим твой учител, който ще помниш винаги?

Всеки учител в моят живот е оставил следа. Благодарен съм на всички мои преподаватели, че са ми дали знания, отношение, различна гледна точка и среда за развитие.

Гледа ли филма „Формулата на Тео“ за учителя по физика Теодосий Теодосиев? Той смята, че не могат всички да станат професори, трябва да има и кой да прави банички, и че мотивът за всяка професия трябва да е удоволствието. Ясно ни е вече, че при теб е точно така. Мислиш ли, че преподаването е призвание?

Абсолютно! Нямаш ли в душата си живец към професията, не ти ли идва „отвътре“ работата с децата и стремежа всеки ден да им даваш нещо ново и ценно- по-добре не ставай учител… Учителството е не само призвание, в него има Възрожденска искра, безкористност, отдаденост и много, много любов!

Какъв беше първия ти компютър?

Ооооо, много добре си го спомням и дори все още си го пазя! Беше през далечната 2000 г. (лелеее колко отдавна звучи 🙁 ) Компютърът ми беше подарък от родителите ми с главната цел да не ходя да вися по компютърните зали, но уви … мисията невъзможна :D. Машината ми беше последен писък на модата! Имаше цели 512MB RAM, 256MB GPU, 40GB HDD, Intel Pentium 1.30GHz и всичко това в комбинация с KTC17” монитор. Колкото и смешно да звучи в момента, по онова време това беше най-доброто…

Геймър ли си?

В пълният смисъл на думата мисля, че не. Преди играех доста, но факторът това да не продължава в момента e заетостта ми. Е, разбира се, често мога да намеря 30-тина минутки за FIFA с приятели (хаха :D).

Коя е играта, заради която не си спал цели нощи?

Със сигурност е играта „Цар“! Една страхотна българска стратегическа игра.

В разгара на лятото сме, кажи ни къде обичаш да почиваш?

Нещо не ми се получава с почивката това лято…  🙁 Все още не съм намерил време за това, но се надявам този момент да дойде…. Иначе … мястото не е от значение. Важни са хората, с които ще прекарам почивката си – приятели, близки, интересни хора.

Какво четеш в момента?

За жалост само професионална литература. Динамичният ми делник, свързан с роботика, програмиране, компютри и мноооого деца изисква да съм „на 6+“ с всяка новост и промяна в сферата. Стремя се да се усъвършенствам  непрекъснато.

Препоръчай на младите ни читатели три книги, които са променили възгледите ти.

Малкият принц – Антоан дьо Сент-Екзюпери

Стив Джобс – Уолтър Айзъксън

Възвишение – Милен Русков