Николай Василев – сценарист и режисьор, отговаря днес на нашите въпроси. Преди броени дни Варна го посрещна с морски прилив в Зала 1 на ФКЦ. От интервюто ще разберете защо:

Нека се отправим заедно на пътешествие във времето. Какво дете беше, какви филми обичаше да гледаш и какъв мечтаеше да станеш, когато пораснеш? 

Когато бях дете нямаше особен избор, така че гледах всички филми, които можеше да се видят, но ми харесваха приключенските и тези, в които имаше някакъв фантастичен елемент. Харесвах всичко, свързано с Египет и мечтаех да работя като фараон. По-късно осъзнах, че фараоните вече ги няма и се преориентирах към по-скромни сфери на живота. Исках да спасявам животни, по-късно хора, а съвсем късно, след като излязох от казармата реших, че ще се занимавам с правене на филми.

Известен си като сценарист и режисьор на филм за Теодосий Теодосиев – един от най-светлите умове на съвремието ни. В живота си срещаш много учители. Случайни ли са срещите ти или са в резултат на дълго търсене?

Има една стара мисъл: “Когато човек е готов, Учителите се появяват.” Така в живота ни идват в подходящите моменти хора, за да ни научат на нещо. Първият Учител, който срещнах, беше Ваклуш Толев. От него разбрах за света на Духовното. За него правих първия си филм – “Пътят на Мъдростта”. Той самият е бил политически затворник по времето на комунизма, след падането на системата е преподавал история на религиите в Пловдивския и Софийски университети, където създава школа наречена „Път на Мъдростта“. Има издадени страхотни книги. От него разбрах две основни идеи в моя живот: “Няма зло, има нееволюирало добро.” и “Всеки човек е Бог в развитие.”. Той създаде у мен респект и уважение към идеята Учител. Имайки вече създадено отношение, в лицето на Тео видях проекция на идеята за учителството, което е и будителство.

Сайтът ни Оранжево морето е за детските събития, които се случват във Варна. Подходящ ли е филмът “Формулата на Тео” за деца и от каква възраст?

Според мен е подходящ, дори задължителен за родители. Въпреки, че филмът е за истински “супер герой”, малките деца ще скучаят, защото Тео не изстрелва от ръцете си паяжини, не лети срещу слънцето, не наказва лошите… Учениците, които вече учат Физика и харесват Математика, ще се насладят на този час по знание. Филмът не е забавен като „Аватар“, но разказва за неща, които са по-важни и изграждат Аватарите на бъдещето.

Лентата е снимана година и половина. За това време сте преживели много трудности и предизвикателства заедно с учителя. Разкажи ни интересна случка от творческия процес зад кулисите на “Формулата на Тео”.

Най-вълнуващи бяха снимките в Китай и особено когато учител по калиграфия учеше Тео да изписва един много интересен йероглиф, чието значение беше “Всичко идва от горе и слиза надолу”. Китайците мислeха, че той е изучавал калиграфия, тъй като много добре се справяше с писането. Интересно беше посещението ни в специален клуб в Шанхай, където се събираха изобретатели всеки петък и обсъждаха идеите си. Там имаше невероятни хрумвания и прототипи на бъдещи изобретения. Този епизод уви не влезе във филма, тъй като е малко встрани от сюжетната линия.

Сприятелихте ли се с Тео по време на снимачния процес? Той добър актьор ли е? 

В началото Тео гледаше доста подозрително на нашата компания, тъй като единственият му фокус е преподаването и общуването с ученици, а ние бяхме като чуждо тяло в този процес. Затова се наложи да прекараме с него доста време, за да станем по-незабележима част от живота на школата по Физика. Така и стана, след първата година вече никой не ни обръщаше внимание и си снимахме спокойно.

Приятелство не знам дали сме създали, но доверие със сигурност, което е крачка към приятелството. С чувство на хумор искам да кажа, че Тео е ужасен актьор, той почти не подлежи на режисиране и поставяше почти винаги оператора в изнанеда.

Чувстваш ли се променен след контакта си с него? Вероятно най-малкото след това си прочел поезията на Хьолдерлин.:) 

Промяната е налична и тя продължава. Видях Физиката с друго око, а що се отнася до Хьолдерлин, през ноември ще ходим заедно с Тео да показваме филма в Щутгард и дори има възможност да посетим дома на този изключителен поет.

Една успешна продукция се прави с добър екип. Сподели ни нещо за колегите си, какви хора са те?

Аз съм изключително благодарен на екипа, с който работих. Никой не търсеше бързите резултати имаше разбиране и уважение, които са част от професионализма. Продуцентите Поли Ангелова и Николай Тодоров от “Screening emotions” веднага припознаха потенциала на филма още на ниво проект и дадоха необходимата енергия през целия път на работа. Операторът Борислав Георгиев, звуковият дизайнер Мариана Вълканова и композиторът Христо Намлиев са от Варна и бяха незаменими сподвижници на “формулата”.

Една от най-вълнуващите премиери беше във Фестивалния комплекс, където Десислава Христова, като домакин беше устроила невероятната изненада да ни посрещне на червения килим и дори по нейна идея беше разпечатана черната дъска от школата на Тео, пред която гостите имаха възможност да се снимат с него. Радвам се, че всички успяхме да направим нещо, което е важно – интересно и да го поставим на фокуса на общественото съзнание.

Така е, прожекцията във ФКЦ беше истински празник! Накъде са насочени мечтите ти спрямо реализацията на филма?

Успехът вече е на лице. От тук нататък, ако бъде показан в света – ще е бонус, ако бъде купен и разпространен от някоя голяма медия – ще е подарък, но не живея с никакви очаквания, не обичам да имам нагласи… родило се е нещо и то е достатъчно силно, за да си проправя път.

Кога един филм в България се счита за успял? Ако хората излизат възхитени от залата, дали това е от качествено заснетата лента или от същността на персонажа, за който си избрал да разкажеш.

Харесва ми положителната енергия на пълните зали, въпреки че ние сме честни и не спекулираме с интереса на публиката. Не предлагаме филм за някой пореден чудотворец или някоя гъделичкаща тема за световна конспирация, които продават… Предлагаме само вдъхновение и то бива усетено от зрителите и те го връщат към нас като положителна вълна.

Зрителите на “Формулата на Тео” идват в залите заради самия Тео, но си тръгват доволни от това, което са видели и за мен това е награда. Много е мило, когато посетителите на редовните прожекции в кината в София – „Одеон“ и „Дом на киното“, след финалните надписи се вдигат на крака с аплодисменти… без да сме там и да има нужда да се покаже специално отношение.

Как приемат семейството ти, родителите и приятелите ти тази неочаквана слава и популярност? Промениха ли се отношенията помежду ви?

Слава няма! Тук всяко чудо е за три дни, така че не се е загубило съзнанието. Ще е добре, ако този филм даде възможност на личностите работили за него, да правят следващи проекти, което ще е истинското признание на някакъв успех. Иначе семейството винаги е готово да се радва, когато звездата свети не само на домашния олтар.

Очакваме следващият ти проект. Върху какво работиш сега?

Имам много идеи, но не обичам да ги споделям преди да има нещо реално, тъй като някаква недоброжелателна енергия би могла да попречи на тяхното оживяване. Може би само бих споделил, че едно от по-близките неща е един филм, който ще е вдъхновен от книгата на Ваклуш Толев “Духовните дарове на България”.

И накрая, децата обичат да гледат филми за супергерои. Какви са твоите суперсили?

Хмм… Моите суперсили са много, но най-обичам да се телепортирам, за да разглеждам най-невероятни места…

Следващите прожекции на филма „Формулата на Тео“ във Варна ще бъдат на 13-ти и 30-ти юни, Фестивален и конгресен център. Билетите вече са в продажба и свършват бързо.

Снимки: Личен архив и Фестивален и конгресен център.