Стартираме нова рубрика! На седянка под чадъра на Оранжево морето си говорим с пет момичета – героини на днешното дистанционно ежедневие…

ЯНА

Моето име е Яна Йорданова, по професия съм преподавател по английски език. Майка съм на юноша бледен на 14 г. и на младеж енергичен 9-годишен.

1/ Ефективно ли беше според Вас дистанционното обучение? Какви комични ситуации породи то у дома Ви?

– Дистанционното обучение е нещо като недоопечена баница. Влагаш усилия, замесваш я, разточваш я или я вземаш полуфабрикат и я печеш. Тъкмо да постигнеш съвършена златиста коричка и токът спира. В нашия случай спираше Негово Величество Интернетът, което предизвикваше небивал смут и паника в нашата иначе така „идилична“ изолация! И се започваха викове „SOS“ ту от едната стая, ту от другата от рода на: „Мамо, бързо ела, не мога да вляза в „мийтинга“. Ще ми пишат отсъствие.“; „Мамо, не ми приема паролата!…“; „Мамо, остават 5 минути до края на теста, а аз още не мога да получа достъп… Направи нещо!!!“ И аз като един виден „IT“ специалист се опитвам да разреша проблемите, сновейки като линейка и междувременно опитвайки се да сготвя и да работя „онЛАЙН“ с моите ученици! Усещането е да си попаднал в Бермудския триъгълник. Но има безспорни ползи от дистанционното обучение.

Аз, например, докато преподавах, научих страхотна рецепта за боб, как се решават определени задачи по математика, факти от бизнес, лично и битово естество (децата често забравяха да изключват микрофоните си и ставах неволен свидетел на окръжаващата среда, както и те станаха част от моето семейство 😉).

Повишихме си техническата грамотност,
но изгубихме живия контакт,
обемът от учебен материал се увеличи,
но коефициентът на полезно действие се понижи,
преписването и родителското участие в обучението нарастна,
но в трайни знания за учениците не прерастна,
продажбите на лаптопи и „екстендери“ растяха,
а някои ученици в леглото сладко спяха!
Това дистанционно обучение е като карнавално представление.
На есен ще видим неговия ефект и дано не се превърне в дефект!
П. С. Единият лаптоп се предаде и падна жертва в неравната битка с дистанционното обучение.

2/ Как сте планирали лятото на децата? Ходят ли на занималня, на летни лагери? Самостоятелни ли са, пускате ли ги да играят сами навън? Какво правят по цял ден вкъщи, когато са сами? 

– Четене, спортуване, игри на воля и до насита на открито, море, плаж, планина… Записвам по-малкия ми син на занималня и на курсове, които са му интересни (като курс по роботика, например). Да, пускам ги сами навън, но поддържам връзка по телефона с тях, имат час за прибиране и са в непосредствена близост до дома ни. Обичат вкъщи да играят на компютъра, да гледат филми, да готвят и да конструират.

3/ Как успявате да ги мотивирате да четат книги от задължителния списък?

– Успявам да ги мотивирам да четат книги от задължителния списък като ги редуваме с книги, които те си избират съгласно техните интереси. И, разбира се, достъп до телефоните имат тогава, когато си прочетат задължителния обем от страници за деня 😉!

4/ Как организирате прехраната им през лятната ваканция? Готвите от предния ден, хранят се навън или баба готви за децата? Кои са топ 3 храните на Вашите деца?

– Готвя аз или милата им баба. Понякога хапват и навън. Обичат салати, спагети, сладолед!

5/ Спортуват ли нещо децата Ви, ако решите похвалете ни спортен клуб или треньори, от които сте доволни. На какво играете заедно? 

– Малкият ми син е плувец към отбор „Одесос“ при прекрасните си треньорки Цвета и Невена. Баткото тренира Wing Tsjun в клуб BDS Wing Tsjun Varna 2 с треньор Светослав Михайлов – прекрасен човек и всеотдаен професионалист. С малкия си купихме баскетболен кош и се състезаваме кой ще вкара повече кошове, a и дартс монтирахме на вилата.
Обичаме да пътуваме и посещаваме забележителности.

НОВА РУБРИКА